Клан - недоклан

Българска народна приказка

Имало едно време един дядо. Той имал един чуден козел. Един ден го изпратил с козарче на паша, което го пасло цял ден в гората. Когато го довело вечерта, дядото попитал Козля отдалече: — Как си бе, Козльо? Добре ли пасе днес? — „На бял камък трева пасох, на сух пясък вода пих“ - отвърнал козела. Дядото се развикал и изпъдил козаря. На следващия ден изпратил бабата да пасе Козля. Козелът цял ден пасъл в трева до колене и пил бистра водичка от извора. Вечерта дядото го попитал: — Как си, Козльо? Как си прекара днеска? — „На бял камък трева пасох, на сух пясък вода пих“ – отвърнал пак козела. Дядото се ядосал и едвам не набил бабата. На следващия ден решил сам да изведе Козля. Напасал го с тревица и напоил с водичка. Вечерта му казал: — Е, днес, Козльо, се напасе харно! — „На бял камък трева пасох, на сух пясък вода пих“ – отново рекъл козела. — Тъй ли! Чакай аз да те науча! — викнал дядо, взимайки ножчето. — Гледай, бабо, как ще го заколя този! Ножчето обаче не било остро и не режело. Тръгнал дядото да го точи, но през това време Козля скочил, избягал в гората и се скрил в Заюва колибка. Дошъл си Заю и чул глас отвътре: — Клан, клан, недоклан! Зъбите като тесли, рогата като игли. Дето стисна, месо късам! Дето бодна, кръв проливам! Хукнал Заю да бяга в гората. Бягал, та бягал и седнал до един камък да плаче. Не щеш ли, минал Кумчо Вълчо и го питал: — Защо плачеш, Зайче дългоушче? — Звяр в колибката ми се е вмъкнал. — Ще го изгоня аз, тръгвай с мене! – рекъл Вълчо. Стигнали до колибката и от дупката се чул глас: — Клан, клан, недоклан! Зъбите като тесли, рогата като игли. Дето стисна, месо късам! Дето бодна, кръв проливам! — Бре, да бягаме! — викнал Вълчо и изчезнал в тъмнината! Дошла Меца и питала заека: — Защо плачеш, Зайче бързокраче? — Звяр в колибката ми се е вмъкнал. — Хайде с мене, аз ще го изгоня! – гордо рекла Меца. Но щом чула гласа, Мецана си плюла на петите. Оставила заека сам да плаче. Минало време и дошъл бръмбарът: — Защо плачеш, Зайче подскоканче? — Изпатих си лошо! Звяр в колибката ми се е вмъкнал. — Недей плака, аз ще го изпъдя! – рекъл бръмбарът. — Бръмбарко, не се излагай! Това е звяр, а не проста мушица! Месо къса и кърви пролива! Дори уплаши Вълчо и Мецана! Точно ти ли ще го стреснеш? — Недей гледа Вълчо и Мецана. Те си имат месо и кръвчица. Затуй бягат и се плашат. И без да чака, Бръмбарко се впуснал и влязъл в заевата дупка. Щипнал Козля по краката, полазил му по главата и забръмчал под брадата. Вреснал Козля от страх, прескочил Зая и избягал далече в гората.

Край