Тримата братя и златната ябълка

Българска народна приказка

Имало едно време една жена с трима сина. В градината им растяло великолепно ябълково дърво. Всяка година раждало само по една ябълка, но не каква да е, а златна. Проблемът бил, че в нощта, когато ябълката узрявала, долитала една хала, откъсвала я и я отнасяла със себе си. Една година като дошло време ябълката да узрее, най-големият син казал на майка си: - Маме, ще отида да вардя ябълката тази вечер. Дай ми един нож и малко орехи, че да не заспя. Седнал той под ябълката и се захванал да троши орехи. Изневиделица задухал бурен вятър, дърветата се превили доземи. Черен облак закрил звездите, а от него се спуснала халата, грабнала златната ябълка отлетяла преди големият син да се усети. На другата година средният син рекъл на майка си: - Мамо, тази вечер аз ще вардя ябълката. Подай ми нож и орехи, та да не заспя докато чакам халата. Речено – сторено! Седнал и той под ябълката и така се улисал да троши и яде орехите, че дори не проумял как и кога халата отнесла златната ябълка. На третата година дошъл реда на най-малкият син и той рекъл: - Маме, този път аз ще пазя ябълката. Дай ми само ножа! Качил се той на дървото, седнал между листата близо до ябълката и зачакал. Към полунощ въздухът затреперил, дочуло се силно бучене и халата се стрелнала право към златната ябълка. Тогава най-малкият брат изскочил смело от скривалището си и с нож в ръка се хвърлил срещу нея. Започнала се тежка борба на живот и смърт, земята затреперила. Най-малкият син се биел юнашки, хвърлял се безстрашно върху халата, но така и не успял да я убие. Най-накрая успял да ѝ нанесе силен удар с ножа, тя изревала от болка, плеснала с криле, с мъка се вдигнала към облаците и отлетяла в тъмнината. Най-малкият син откъснал златната ябълка и гордо я отнесъл на майка си. През това време по-големите му братя спели такъв дълбок сън, че едвам ги събудил, за да тръгнат да дирят ранената хала. Вървяли те по следите от кръвта и стигнали до една дупка, толкова тъмна и дълбока, че дъното и не се виждало. Най-големият син се почувствал като най-голям юнак и поискал него да спуснат в дупката. Вързали го братята му с едно въже през кръста, спуснали го, но когато стигнал до средата, той се изплашил и заклатил силно въжето - да го изтеглят обратно. След него и средният брат се спуснал, но и той се уплашил, и него изтеглили. Най-после дошъл ред и на най-малкия брат. Той рекъл: - Сега аз слизам долу. Поклатя ли въжето един път - спускайте ме още. Поклатя ли два пъти – изтеглете ме обратно. Братята го вързали и започнали да го спускат надолу в дупката. Спускали, спускали и най-после той стигнал до дъното. Повървял малко долу и скоро открил двореца на халата. В градината пред двореца стоели три красиви девойки. Двете си играели със златни ябълки, а третата, която била най-малката и най-хубавата си нямала златна ябълка, а само обикновена. - Девойки, пуснете ме да вляза вътре! - рекъл момъкът. - Върни се обратно, юначе! - изплашила се най-малката от хубавиците. - Види ли те халата ще те изяде, толкова е разярена. Преди малко отиде да ми донесе златна ябълка, но се върна цялата обляна в кръв. Бягай бързо, докато още не те е усетила! Момъкът решил да не я послуша, прескочил оградата на градината, влязъл в двореца и след малко оттам се дочул страховит рев. Той бил от халата, която най-малкият брат доубил успешно. След това момъкът освободил девойките, които били пленени принцеси и ги отвел до въжето в дъното на дупката. Вързал първата принцеса и дръпнал въжето два пъти за да я изтеглят. Братята му изтеглили девойката. Вързал и средната - изтеглили и нея. Останала най-малката и най-красивата. Най-малкият брат и рекъл: - Като те изтеглят и зърнат колко си хубава, братята ми ще се скарат за тебе и няма да искат да ме изтеглят. Ако пък аз изляза преди теб, а след това изтеглим тебе, нещо може да ти се случи, а аз няма да мога да ти се притека бързо на помощ. Затова, ти ще се качиш първа, а ако ме обичат, братята ми ще извадят и мен. Ако ли пък не - все някак си ще се оправя. Девойката казала: - Ето ти този пръстен. Давам ти го защото те харесвам. Ако горе се изпокарат за мене, аз ще им кажа, че ще се омъжа за този, който ми направи дрехи самородни. А такива дрехи може да ми даде само човекът, който носи този пръстен. Ако братята ти не те изтеглят, ще постоиш още малко тук, после земята ще се отвори и ти ще паднеш още по-надолу. Там ще видиш два овена - бял и черен. Ако паднеш върху черния, той ще те отнесе на долната земя. Паднеш ли на белия обаче, той ще те изнесе обратно на белия свят. През това време братята започнали да теглят въжето и момъкът се сбогувал с прекрасната девойката. После зачакал да спуснат въжето и за него, но било напразно. Земята се разтворила, най-малкият брат пропаднал и възседнал черния овен. Овенът го понесъл още по-надолу, към долната земя, хвърлил го там и изчезнал. Клетият момък тръгнал накъдето му зърнат очите. Скоро стигнал до една къщурка в края на един голям град. В къщурката живеела една бабичка, която никого си нямала и го взела да преспи при нея. За вечеря бабичката почнала да меси хляб, но вместо с вода го месела със сълзи: - Защо плачеш, бе, бабо? И защо месиш хляба със сълзите си? - свило се сърчицето на добрия момък. - Как да не плача, синче. Един змей се е заселил в околността, не ни дава вода да си налеем, ако не му дадем да изяде някое момиченце. Аз имах цели шест дъщери. Давах, давах - издавах се и вече нито една не ми остана. Змеят цяла година не е пускал водата. Днес царят изпрати дъщеричката си - да я глътне змеят, да се насити, да отвори реките. Чак утре ще имаме вода. - Като чул това, смелият момък скочил, разпитал бабата къде царската дъщеря чака змея и хукнал бързо натам. Стигнал баш когато змеят се спускал към вързаната за едно дърво принцеса. Като зърнало най-малкия брат, страшилището изревало и трите му глави избълвали огнени пламъци. Момъкът не трепнал дори за миг и с един удар отсякъл и трите глави. Змеят издъхнал и в същия миг всички реки, извори и чешми в царството рукнали буйно. Когато царската дъщеря се върнала жива и здрава в двореца заедно със своя спасител, царят не можал да повярва на очите си: - Кажи какво искаш, юнако? Ако искаш ще ти дам цялото си царство! - Не искам нищо в този свят, царю! - отвърнал най-малкият брат. - Искам да изляза горе на нашата земя. Замислил се царят и рекъл: - Това не е по силите ми. Но намери ли се някой, който може да те изнесе, аз ще му дам всичко, каквото потрябва. Тогава един от царските съветници излязъл напред и рекъл: - Царю честити, знам един орел на триста години. Той може да направи това, но сега се съблича – сменя перата, перушина хвърля. Нека го попитаме - той е стар и се е изкачвал и друг път на горната земя. Викнали те орела и царят го питал: - Ще можеш ли да изнесеш този човек пет земи нагоре? - Ще мога - рекъл орелът - но сега се събличам. - Гол съм и не мога сега. - А кога ще се облечеш отново? - Ще се облека чак когато изхраните две родени днес биволчета. Като пораснат, заколете ги и нарежете месото им на парчета. След това напълнете едната кожа с месото, а другата - с вода. Направете една клетка, завържете я с метални вериги и сложете вътре кожите. Тогава ме извикайте пак - аз ще съм се облякъл. Царят наредил да направят каквото орелът пожелал. Когато всичко било готово, орелът долетял. - Влизай в клетката - рекла птицата на най-малкия брат. - Аз ще те изнеса нагоре. Когато кажа "га", ще ми даваш месо. Когато кажа "пиу", ще ми даваш вода. Литнал орелът и понесъл юнака нагоре. Кажел ли "га", юнакът винаги му давал месо, кажел ли "пиу" - давал му вода. Но приготвеното месо свършило и момъкът тихо мълком започнал да реже от нозете си. Най-сетне стигнали на горната земя. - Хайде, юнако, ставай и тръгвай! Вече си у дома! - Не мога да ходя. Рязах месо от нозете си за да те храня, докато стигнем. Тогава орелът погалил краката на най-малкия брат с перата на крилете си, те оздравели и той скочил и се запътил към къщи. А там братята му все още се карали за най-малката девойка. Като видяла момъка, красавицата се зарадвала и рекла: - Искам дрехи самотворни. Който ми ги даде - него ще взема! Сетил се най-малкият брат за пръстена си от нея, погладил го и тутакси се появили дрехи самотворни и засияли с чудна хубост. После вдигнали сватба и три дни и три нощи се веселили под клоните на великолепната ябълка. А тя и до ден днешен всяка година ражда по една златна ябълка, когато ѝ дойде времето.

Край