Неволята учи

Българска народна приказка

Един дървар имал два сина. Всеки път, когато ходил в гората водел един от тях за помощник. Веднъж дърварят подготвил колата и казал на синовете си: — Хайде, момчета, идете сами в гората за дърва. Аз ще остана вкъщи да си отпочина, защото много се объхтах. Момчетата се зарадвали, че им се паднал случай да отменят баща си и подкарали колата сами. На излизане от къщи по-големият се обърнал назад и попитал баща си: — Абе тате, ако ни се повреди колата, кой ще я поправи? — Не се притеснявайте — отговорил бащата, ако я счупите, повикайте неволята, тя ще я поправи. Момчетата отишли в гората, разпрегнали и пуснали воловете да пасат. Грабнали секирите и започнали да секат. На бърза ръка насекли дървета и така претоварили колата, че едвам-едвам воловете я затеглили наобратно. Не щеш ли, насред пътя, докато се спускали надолу по един баир, претоварената кола се засилила, блъснала хомота и ѝ се строшил теглича. Двете момчета прехапали устни, размишлявайки как ще откарат колата с дървата. Тогава по-големият се сетил за бащината заръка и започна да вика с всичка сила: — Невольо! Невольо! Ела ни поправи колата! Никой не отговорил. — Невольооо! — повикал по-малкият брат още по-силно. — Ела, че сме в беда! В гората обаче била пълна тишина и неволята никаква я нямало. Смрачило се, птичките се върнали по гнездата си. На небето изгряла бледната месечина. — Брате — прошепнал по-малкият, — стана ясно, че тази проклета неволя не иска да дойде. Може би е затънала някъде в пущиняка – вероятно поправя друга кола или отдъхва под някое дърво. Ела, нека сами да поправим колата. — Как? — попитал по-големият. — Това не е никак лека задача. — Ще отрежем нов теглич от сухо дряново дърво, ще го издяламе и готово! Речено-сторено! Затичали се двамат, намерили сух дрян, отрязали го, издялали го внимателно, направили нов теглич и го поставили на мястото на счупения. След това скочили на колата, потеглили и стигнали успешно вкъщи. Докато разтоварвали дървата, момчетата споделили с баща си какво им се е случило: — Тате, насред пътя строшихме теглича. Викахме неволята, но тя, пустата, не се появи, като че ли се бе изгубила в мрака. Тогава решихме сами да си направим нов теглич, по-силен от стария. Бащата се усмихнал и им казал: — Ех, момчета, търсихте неволята в пущинаците, а тя е била там, при вас. Самата неволя ви е помогнала да поправите колата. Малко размислете и ще осъзнаете, че съм прав.

Край