Косе Босе

Българска народна приказка

Косе Босе си направило гнезденце в горичката и си снесло яйчица. Кума Лиса го видяла и рекла: — Косенце Босенце, дай ми едно яйчице! Родителите ми идват на гости и искам да им сготвя чорба. Косенцето ѝ подарило едно яйце. На следващия ден Кума Лиса се появила отново и му казала: — Косе Босе, дай ми яйце. Идват брат ми и сестра ми на гости. Отново Косенцето се съгласило и ѝ дало яйчице. Така продължавало всеки ден докато в крайна сметка у Косенцето останало само едно яйчице. Когато Кума Лиса пак дошла да поиска, Косенцето ѝ отговорило: — Съжалявам, Лиске, но нямам повече яйца. — Щом нямаш, теб ще изям! – отвърнала сърдито Лиса. Косенцето заплакало и ѝ подало последното си яйчице. На следващия ден минало куче през гората. Видяло Косенцето да плаче и го попитало: — Защо плачеш, бе, Косе Босе? — Как да не плача, кучо. Всеки ден Кумата идва и взема по едно яйце. Вече ми ги взе всичките. Не мога да отвъдя пиленца. Днес пак ще дойде и нямам какво да ѝ дам и мен ще ме изяде. — Не плачи, Косенце Босенце! Ще се скрия тук в шумата. Когато Кума Лиса дойде да ти иска яйце ѝ кажи: „Нямам яйчице, Лиске. Но има една кокошка там в шумата. Вземи нея!“ Кучето се скрило и зачакало. Дошла Кума Лиса и Косенцето ѝ казало: — Нямам яйчице, Лиске. Но има една кокошка там в шумата. Вземи нея! Кума Лиса доволна се отправила към шумата. От там обаче изскочило кучето и я погнало през гората. Бягала, бягала и най-после стигнала до дупката си и се скрила. Кучето легнало пред дупката да я чака да излезе за да ѝ захапе шията. Кумата не знаела, че кучето я чака отвън и започнала да пита краката си: — Какво викахте, краченца, когато ви гонеше кучето? — Беж, Лиске, да бягаме! Беж, Лиске, да бягаме! — Ах, сладки какини краченца, ще ви купя чехлички. А вие, очички мои, какво викахте? — И ние тъй викахме: „Беж, Лиске, да бягаме! Беж, Лиске, да бягаме!“ — Мили какини очички, ще ви купя очилца. А вие, ушички мои? — И ние тъй викахме: „Беж, Лиске, да бягаме!“ — Милите ушички, кака ще им купи обички! А ти опашчице сладка, как викаше? — Дръж, куче, Лисана за опашката, дръж, куче, Лисана за опашката! — Тъй ли? – рекла възмутено Лиса. Сега ще те дам на кучето! — и Кумата си подала опашката извън дупката. Кучето само това чакало, сграбчило я за опашката и започнало да я тегли навън. Тя навътре, то навън. Най-после кучето надделяло, изтеглило Лиса навън, скочило върху нея и ѝ одрало кожухчето.

Край